Ангиста (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ангиста.
| Ангиста Αγγίστα | |
| — село — | |
  Ангиста  Ангиста  Ангиста | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 157 m |
| Население | 341 души (2001) |
Ангѝста (на гръцки: Αγγίστα) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония. В околностите му през май 1913 г., в навечерието на Междусъюзническата война, се състои битка между български и гръцки войски.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ангиста е разположено в северозападното подножие на планината Кушница (Пангео) и има население от 341 души (2001). Селото се намира на около 5 километра северно от Кюпкьой (Проти).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от тракийското Αγγίτης, сравнимо с името на река Angit-ula в Южна Италия. Името е спометано още в Античността от Херодот. Апиан в разказа си за битката при Филипи споменава река Гангас, Гангитес. Обликът Анжѝста е с г > ж по първа палатизация.[1]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]
На нисък хълм близо до южния бряг на река Драматица, североизточно от село Ангиста са разположени руините на античен град, съществувал от V век пр. Хр. до XIV век сл. Хр.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е трикорабна базилика от XIX век.[3]
Гръцка статистика от 1866 година показва Андзиста (Αντζίστα) като село с 300 жители гърци и 200 турци.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Антиста (Anthista) живеят 360 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Анчища (Antchischta) е посочено като село със 106 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 200 гърци.[6]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Анджиста като село със 109 гръцки и 60 турски къщи.[7] Според Георги Стрезов към 1891 Анджиста е гръцко село.[8]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Ханджиста брои 180 българи-християни, 250 турци и 300 гърци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ханджища (Handjichta) има 500 гърци.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 110 бежански семейства и 407 души.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пурнаджик[12] | Πουρνατζίκ | Пурнари | Πουρνάρι[13] | възвишение на ЮЗ от Ангиста (223 m)[12] |
| Кумсалия[12] | Κουμσάλια | Амудес | Άμμούδες[13] | река и възвишение на ЗЮЗ от Ангиста[12] |
| Лапатка[12] или Лапаткас | Λαπάτκας | Скапанис Рема | Σκαπάνης Ρέμα[13] | река на СЗ от Ангиста и на И от Рахово, десен приток на Драматица[12] |
| Лофкес | Λόφκες | Елафи | Έλάφι[13] | |
| Гирла[12] или Грилас[14] | Γκίρλα | Вромокорфи | Βρομοκορφή[13] | възвишение на СЗ от Ангиста (193,6 m)[12] |
| Кара Таш[12] | Καρά Τάς | Маври Петра | Μαύρη Πέτρα[13] | възвишение на С от Ангиста (180,2 m)[12] |
| Кьой дере[12] | Κιόϊ Ντερέ | Ангистис Рема | Άγγίστης Ρέμα[13] | река, минаваща през Ангиста[12] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 70.
- ↑ Δαδάκη, Σταυρούλα. Έπαυλη Αγγίστας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 20 май 2014 г.
- ↑ Church of St. John the Baptist in Aggista // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ Rodholívos GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||||||||
